Билка Айважива корен при шипове

Айважива корен при шипове 

Айважива корен - билка

Alkanna tinctoria

Айважива е многогодишно тревисто растение, разпространено по сухи и каменливи места, рядко срещано (в България в Елховско, Харманлийско, Свиленградско и Струмската долина).

Коренът на Айважива демонстрира силни антиоксидантни свойства. Както мономерният, така и олигомерният алканин, съдържащи се в корена, проявяват висока активност срещу свободните радикали.

Скорошни проучвания доказаха силното антибактериално действие на екстракта от Айважива. Доказано е, че проявява активност срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии, и гъбички. Освен това алканинът може да окаже бактерицидно действие върху Pseudomonas aeruginosa, бактерия, която образува биофилм срещу заздравяването на рани.

• Естеричните пигменти показаха антибиотични и лечебни свойства върху рани.

Народни наименования на растението
Винче, айважива, паче гнездо.

Действие на Айважива

Има съдосвиващо, антибактериално и намаляващо сърбежите действие.

Може да се използва външно при изкълчено, набито, шипове, ревматизъм, нощно напикаване, мастни бучки, циреи, изгаряния, екземи, гинекологични проблеми, безплодие, бяло течение и др.

Начин на употреба на Айважива

50 гр билка се връзва в тензух и се поставя в 250 мл зехтин. Вари се на водна баня за 20 минути. С така приготвения мехлем се мажат или разтриват проблемните места 2 пъти дневно след измиване или изкъпване.

При незарастващи рани

Външно като мехлем - приготвя се каша от 1 чаена лъжичка ситно счукана билка и 100-150 мл пречистено краве масло, кокосово масло или зехтин. Оставя се да престои на тъмно 10 дни.

Произход Албания

Производител Билки ООД

Научете повече за билката Айважива

Характерни особености на билката
Alkanna tinctoria Tausch. — от сем. Грапаволистни — Bormginaceae — е многогодишно тревисто растение. Коренището съдържа червени багрилни вещества. От него излизат множество къси изправени стъбла. Листата са тесни и сиво окосмени, както стъблата. Цветовете са сини, разположени към върховете на стъблото.

Разпространение
В сухите тревисти и каменливи места в югоизточните и югозападните части на страната.

Време за бране
Март—април, септември—октомври.

Начин на бране
Изкопават се корените с коренищата рано през пролетта, преди да е започнало развитието на растението, или през есента, след приключване на растежа. Изкопаният материал се изчиства от надземните части, пръстта и от другите примеси и се измива.

Начин на сушене
Така приготвеният материал се суши на открито, в проветриви помещения или в сушилня при температура до 50°.

Рандеман
От 3—4 кг свежи корени с коренища се получава 1 кг сухи.

Изсушените корени с коренища имат нехарактерна миризма и тръпчив вкус.

Съхранение
В сухи и проветриви помещения.